През 2007 г. търсенето на жилища в България остана силно и цените се повишиха средно с 18%. Това показва анализ на компанията „Адрес недвижими имоти" на база реално сключени сделки. Средната цена за страната се вдигна от 624 на 737 евро на кв. м. фактори за поскъпването бяха влизането в Европейския съюз, финансовата стабилност и кредитната политика на банките.

Ценовият скок обаче не е драстичен на фона на рекордната инфлация от 12,5%, отчетена от националната статистика. Ако инфлацията се калкулира, „чистото" поскъпване на жилищата става 6,1%. И в 4-те най-големи града - София, Пловдив, Варна и Бургас, е регистрирано по-голямо поскъпване спрямо 2006 г. Това се обяснява с малкото терени за строителство, които се продават на все по-високи нива, и с продължаващото търсене на имоти с нагласата за сигурна инвестиция. Столичният пазар е водещ с ръст от 25%, но Варна остава най-скъп град за покупка на имот.

При областните центрове шампион е Русе - цените са скочили с 41 % до средно 565 евро на кв. м. Брокерите отчитат засилен инвеститорски интерес към града. Обекти там откриха големи търговски вериги, обособени са и терени за три търговски центъра от типа „мол".

В началото на 2007 г. много имоти, предимно т. нар. старо строителство, бяха изтеглени от пазара заради очакванията за покачване на цените след влизането ни в ЕС. Това доведе до поскъпване на тези жилища с по-бързи темпове от новото строителство, каза Катя Ценова, изп. директор на компанията. В Русе старите жилища са поскъпнали с 45%, във Варна - с 41 %, в София - с 40%. Най-голямо разминаване се наблюдава в Бургас, където новите апартаменти се продават с 25% по-евтино от другите. На практика разликата в цените е още по-голяма, защото при новото строителство в площта на имота се включват общите части, докато те липсват при част от старите имоти. Най-продаваният имот през м. г. е двустаен апартамент с цена до 60 хил. евро, сочат данните.

Повечето гарсониери на партерни етажи, особено в центъра се купуват, за да бъдат използвани за офиси и медицински кабинети. Преустройството им и смяната на предназначението могат да стават според разпоредбите на Закона за устройство на територията (ЗУТ). Той допуска преустройство и промяната на предназначение на жилищни помещения в сгради с режим на етажна собственост. Те могат да се ползват като кабинети за здравни нужди, офиси или ателиета. Изискването е да се намират на първия или полуподземния етаж, преустройството им да е съобразено със санитарните, противопожарните и др. изисквания и да е извършено със съгласие на собствениците на жилища в сградата, непосредствени съседи на обекта. По изключение подобни обекти се допускат и на други етажи, но само с решение на общото събрание и с изрично писмено нотариално заверено съгласие на останалите собственици. Жилищни помещения на първи етаж могат да се преустройват и в магазини, ако се осигури самостоятелен вход. И в този случай се изисква нотариално заверено съгласие на останалите собственици.

В последните години в много кооперации предимно в центъра на големите градове партерните етажи се превърнаха в магазини, кръчми и офиси. При немалка част от преустройствата бяха премахнати много от носещите стени и така бе намалена и сеизмичната устойчивост на сградите.